Съществува ли театърът...

• където знаят, че такива понятия като ново и старо - това са относителни понятия
• и се менят непрекъснато;
• където не съдят за успеха на спектакъла в зависимост от силата на смеха
• публиката и количеството аплодисменти;
• където да презират щампите;
• където да разбират, че спектакълът е фина музика, а не дрънкане на роял;
• където актрисата да не скандалничи с гримьорката, а костюмите да се приготвят
• навреме;
• където да закърпват дупка на задника без да се молиш повторно;
• където да не се чете злоба в очите на онези, които не са заети в новия спектакъл, а дружбата
• и художественото разбирателство да продължават независимо от това
• дали актьорът участва в дадена работа или не;
• където актьорите да идват на репетиция не десет минути по-късно
• а десет минути по-рано;
• където да не се задоволяват с чисто външното си положение в изкуството;
• където да не флиртуват с публиката;
• където да е уютно в репетиционните зали;
• където на събранията разговарят на творчески теми;
• където акьорите физически разгряват преди началото на репетициите и не изглеждат
• заспали и вечно разстроени от нещо;
• където не съобщават, че са болни пет минути преди началото на репетицията;
• където чувстват целостта на спектакъла и се грижат тя да бъде съхранявана;
• където не седят по време на репетиция с демонстративно равнодушие, а съпреживяват
• работата на партньорите си в спектакъла;
• където подготвят самостоятелно интересни художествени програми;
• където в кулоарите не си повишават тон;
• където добре да разбират какво е пошлост и да умеят да я избягват;
• където да обичат изкуството, а не себе си в изкуството, както казваше някога
• чудакът Станиславски.

Анатолий Ефрос